Само децата ли се плашат, обяснява психолог
Снимка: Shutterstock
Сигурно си спомняте за някоя кукла от тези в къщата на баба ви, която ви е стряскала и разплаквала. Може и още да си стои там. А може да е скрита на тавана.
Има обаче риск, докато четете този текст, тя да стои точно пред вас. Тя сигурно е много стара, вероятно любима, но и много плашеща...
И дали куклата - традиционната и невинна играчка, не се е превърнала в универсален символ на ужас, заради филми като Chucky и Annabelle, или има друга причина? Защото в основата на тези филми е залегнал именно страхът от кукли – педиофобия (pediophobia).
Въпросът е защо една неодушевена играчка може да всява ужас и да плаши дори възрастните?
Психолоът Дейвид Розмарин дава обяснение. Парадоксът, според него, е в това, че като деца не сме намирали за страшни нито Чаки, нито Анабел.
„Децата не се плашат от символите на страха, защото нямат нужния житейски опит. Страхът е по-късен отговор на онова, което те научават с времето“, обяснява той.
Има, разбира се, вероятност нещо плашещо в детството да е свързано с кукла и психиката да го е запечатала завинаги. Това обаче, според д-р Розмарин по-скоро е изключение.
Според него страхът възниква от обстоятелства.
Ако детето за първи път види дадена кукла в своята стая, където се чувства сигурно и комфортно, вероятно всичко ще е наред. И куклите въобще няма да го плашат.
Ако обаче куклата се появи в сумрачна стая, на фона на страховита музика, това завинаги може да промени отношението към всякакви на вид кукли. Филмовата индустрия използва именно дисонанса между милото личице на куклата и страховитите места, където тя може да бъде поставена, за да всява страх. И това се използва като трик в много филми на ужасите.
Друга теория, която обяснява страха от кукли – натрапчива невроза, която е част на аутоматонофобията – страх от човекоподобни фигури, се корени в това, че куклата изглежда точно като жив човек , но не може да говори и да се движи.
Учените допускат, че именно затова мозъкът ни включва нещо като програма „тест за човечност“, който куклата, естествено, не може да премине. И това извиква в съзнанието ни странно безпокойство.
Но каквато и да е причината за страха, ако вие не обичате особено много кукли, едва ли ще преживявате срещите си с тях.
Ако страхът е силен, може да бъде победен. Терапията, според д-р Розмарин, налага постепенно да влизаме в контакт с куклата и увеличаваме времето, през което сме заедно. Подобно лечение се налага, ако става дума не просто за страх, а за фобия.
Мона Василева
Шер и Грег Олман на обложка на албума им „Allman and Woman“ през 1977 г. в Лос Анджелис. Снимка: Getty
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари